Забравените жертви на Донбас
Гробът на Сергей е в гробището на запустялото село Широкая дача из степите на Източна Украйна. Сергей умрял през лятото на 2014 година при боевете за Иловайск, водени сред украинските елементи и проруските сепаратисти. В тези боеве починали стотици украински бойци. Много други попаднали в плен. Само ден преди да бъде погубен, Любов Конопатская разговаряла със сина си по телефона. Това бил и последният им диалог.
В търсене на сина
Майката по този начин и не разбрала нищо от армейското командване. След интервал на неопределеност тя се свързала с негови приятели, оживели от борбата при Иловайск, както и с доброволци, които издирвали безследно изчезнали бойци. Едните разказвали, че Сергей е бил ранен и изпратен в болничното заведение в Кривой рог. Другите твърдели, че е бил покорен. Любов Конопатская отпътувала за Кривой рог, само че и там не разкрила сина си. Постепенно майката изгубила вярата, че синът ѝ е жив, а когато ѝ предали обгорелия му мобилен телефон и били взети ДНК-проби, дефинитивно се убедила, че е мъртъв.
По време на боевете в Донбас през 2014 година огромна част от украинските бойци умират в райони, които по-късно минават под контрола на проруските сепаратисти. Украинските бойци нямат идентификационни значки, а това затруднява разпознаването на неведнъж обгорелите тела. Много от участниците в боевете също така са доброволци, по тази причина министерството на защитата не разполага с никакви данни за тях.
В плен на сепаратистите?
В една скромна хотелска стая Виктория Маркина преглежда сватбените си фотоси. Жилището, в което е живяла преди, от дълго време е необитаемо. Виктория постепенно разлиства страниците на фотоалбума, напомнящи за предишните щастливи времена. Мъжът ѝ Андрей работил в един от заводите в Кривой рог. През 2014 година го мобилизирали и изпратили на фронта в Донбас. Виктория останала сама с двете деца. Андрей липсващ безследно по време на боевете за Иловайск. При последния им телефонен диалог, по време на отстъплението на украинските войски, Виктория чувала и пукотевица. " Усещах, че той се обажда, с цел да се елементарни с мен. Чувах по какъв начин до него двама негови приятели също се пробват да позвънят на свои близки. Казах му, че не би трябвало да се прости и че неговите приятели би трябвало да ни гостуват, когато свърши всичко ", споделя Виктория.
Виктория Маркина не е изгубила вярата, че ще откри сдъпруга си
Първоначално тя считала, че мъжът ѝ е умрял, само че няколко дни по-късно в новинарската емисия на самопровъзгласилата се „ Донецка Народна Република “ посочили пленени украински бойци. Сред тях бил и Андрей. И Виктория тръгнала да търси брачна половинка си. Това се оказало същинско вървене по тъгите. Опитали се даже да я изнудват за пари. Жената се пробвала да получи помощ от украинските управляващи, само че била изумена от бездушието и неналичието на съчувствие, с които се сблъскала. " Един от офицерите на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) ми сподели: Тук имаме камион с тела на починали. Идете и си изберете едно от тях ", споделя Виктория.
Тя се срещнала и с други дами, чиито мъже са изчезнали безследно в Донбас. Заедно основали група във Facebook и провеждат протестни акции за да принудят държавното управление в Киев да намери изчезналите бойци в Източна Украйна. Жените от групата поддържат непрекъснат контакт и взаимно се поддържат. Това дава сили и на Виктория да продължи търсенето. " Винаги ще имам вяра, че мъжът ми е жив ", споделя тя.
Излъганото доверие
Елена Сухак седи в читалнята на библиотеката в Одеса и държи в ръце огромна фотография на сина си. Откакто той е липсващ безследно в Донбас, тя не престава да го търси. Обръщала се е към украински доброволци, давала даже подкупи на бойци, воюващи на страната на сепаратистите. Накрая й споделили, че синът е взет в плен. Елена е уверена, че принуждават сина ѝ да работи в някоя мина в Луганск. " Отговорност за неговата орис носят украинските управляващи. Безкрайно съм разочарована. Ние поверихме на държавното управление най-скъпото, което имаме, само че управляващите не вършат всичко, което би било по силите им, с цел да освободят нашите деца ", споделя тя с мъка.
В търсене на сина
Майката по този начин и не разбрала нищо от армейското командване. След интервал на неопределеност тя се свързала с негови приятели, оживели от борбата при Иловайск, както и с доброволци, които издирвали безследно изчезнали бойци. Едните разказвали, че Сергей е бил ранен и изпратен в болничното заведение в Кривой рог. Другите твърдели, че е бил покорен. Любов Конопатская отпътувала за Кривой рог, само че и там не разкрила сина си. Постепенно майката изгубила вярата, че синът ѝ е жив, а когато ѝ предали обгорелия му мобилен телефон и били взети ДНК-проби, дефинитивно се убедила, че е мъртъв.
По време на боевете в Донбас през 2014 година огромна част от украинските бойци умират в райони, които по-късно минават под контрола на проруските сепаратисти. Украинските бойци нямат идентификационни значки, а това затруднява разпознаването на неведнъж обгорелите тела. Много от участниците в боевете също така са доброволци, по тази причина министерството на защитата не разполага с никакви данни за тях.
В плен на сепаратистите?
В една скромна хотелска стая Виктория Маркина преглежда сватбените си фотоси. Жилището, в което е живяла преди, от дълго време е необитаемо. Виктория постепенно разлиства страниците на фотоалбума, напомнящи за предишните щастливи времена. Мъжът ѝ Андрей работил в един от заводите в Кривой рог. През 2014 година го мобилизирали и изпратили на фронта в Донбас. Виктория останала сама с двете деца. Андрей липсващ безследно по време на боевете за Иловайск. При последния им телефонен диалог, по време на отстъплението на украинските войски, Виктория чувала и пукотевица. " Усещах, че той се обажда, с цел да се елементарни с мен. Чувах по какъв начин до него двама негови приятели също се пробват да позвънят на свои близки. Казах му, че не би трябвало да се прости и че неговите приятели би трябвало да ни гостуват, когато свърши всичко ", споделя Виктория.
Виктория Маркина не е изгубила вярата, че ще откри сдъпруга си
Първоначално тя считала, че мъжът ѝ е умрял, само че няколко дни по-късно в новинарската емисия на самопровъзгласилата се „ Донецка Народна Република “ посочили пленени украински бойци. Сред тях бил и Андрей. И Виктория тръгнала да търси брачна половинка си. Това се оказало същинско вървене по тъгите. Опитали се даже да я изнудват за пари. Жената се пробвала да получи помощ от украинските управляващи, само че била изумена от бездушието и неналичието на съчувствие, с които се сблъскала. " Един от офицерите на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) ми сподели: Тук имаме камион с тела на починали. Идете и си изберете едно от тях ", споделя Виктория.
Тя се срещнала и с други дами, чиито мъже са изчезнали безследно в Донбас. Заедно основали група във Facebook и провеждат протестни акции за да принудят държавното управление в Киев да намери изчезналите бойци в Източна Украйна. Жените от групата поддържат непрекъснат контакт и взаимно се поддържат. Това дава сили и на Виктория да продължи търсенето. " Винаги ще имам вяра, че мъжът ми е жив ", споделя тя.
Излъганото доверие
Елена Сухак седи в читалнята на библиотеката в Одеса и държи в ръце огромна фотография на сина си. Откакто той е липсващ безследно в Донбас, тя не престава да го търси. Обръщала се е към украински доброволци, давала даже подкупи на бойци, воюващи на страната на сепаратистите. Накрая й споделили, че синът е взет в плен. Елена е уверена, че принуждават сина ѝ да работи в някоя мина в Луганск. " Отговорност за неговата орис носят украинските управляващи. Безкрайно съм разочарована. Ние поверихме на държавното управление най-скъпото, което имаме, само че управляващите не вършат всичко, което би било по силите им, с цел да освободят нашите деца ", споделя тя с мъка.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ